10 невероятни летящи коли, които наистина са съществували!
Повечето фантастични филми включват много типични елементи за този жанр – лазерни пушки, роботи, летящи коли и др. Последните се различават от самолетите заради способността си да се придвижват еднакво добре във въздуха и на земята. Двадесети век се отличава със страхотен бум на всякакви иновации, затова не бива да се изненадвате, че съвсем реални и функциониращи летящи коли са съществували през годините. Някои са били гениални, други комични, но всички те добавят още една интересна щриха към развитието на автомобилната индустрия. Ето и десет невероятни примера за летящи автомобили:
10. Curtiss AutoPlane
Това е първия смел опит за конструирането на летящ автомобил. През 1917 година авиоинженер на име Глен Къртис разглобява своя собствен самолет и прикрепва негови части към алуминиев Model T и двигател с мощност от 100 конски сили. Подобно на кола, предните гуми завиват с помощта на волан поместен в кабината. Моделът се носи във въздуха с помощта на перка прикрепена към гърба. Curtiss AutoPlane остава в историята само като смел проект, който никога не успява да се реализира – с изключение на серия от кратки тестове преди Първата Световна Война.
9. Летящата кола на Jess Dixon
Това е една легенда, за която има съвсем малко доказателства – кратка статия и тази снимка. Според историята, фотото което виждате е на Джес Диксън и е направено някъде около 1940 година. Въпреки че прототипът е считан за „летящ автомобил“, той изглежда доста близо до представите ни за един хеликоптер, заради горните перки въртящи се в противоположни посоки. Той е задвижван от малък двигател /40 к.с./ и има педали контролиращи лопатката на опашката. Според проекта, това чудо е трябвало да развива скорост от 160 км/ч и да се движи напред, назад, странично или да стои застинало във въздуха.
8. ConvAirCar
Convair Model 116 Flying Car прави дебютния си полет през 1946 година. Той изглежда като слепени кола и малък самолет… и всъщност е точно това. Крилата, опашката и перките могат да се откачват от колата и тя се превръща в съвсем обикновена. Съществувал е само един единствен екземпляр, който успява да направи цели 66 полета. Няколко години по-късно Тед Хол построява подобрена версия – Model 118, който е разполагал с 190 к.с. Идеята е била моделът да се произведе във внушителните 160 хиляди бройки, но след трагична катастрофа по-време на тестове в Калифорния проекта бива спрян.
7. Curtiss-Wright VZ-7
Това е резултат от опитите на Американската армия за навлизане в автомобилната индустрия. VZ-7 е проектиран като „летящ джип“, който е трябвало да маневрира умело на трудни терени и при нужда да се издига във въздуха. VZ-7 е проектиран като вертикално издигаща се и кацаща машина. Издигането е ставало чрез четири вертикално разположени витла разположени зад кокпита, който изглежда като просто една седалка във въздуха. Маневрирането е ставало с помощта на промяна на въртенето на витлата от пилота. Фатален недостатък на проекта се оказват откритите витла, и той бива прекратен след 2 години.
6. Piasecki AirGeep
След спирането на VZ-7, армията се обръща към нов и различен прототип - Piasecki VZ-8 AirGeep. По това време армията се интересува от нещо по-малко от хеликоптер, което да се управлява по-лесно и с по-кратко обучение. AirGeep еволюира в 7 версии преди да бъде окончателно сметнат за „негоден“ за военна служба. Дизайнът е включвал две вертикални витла отпред и отзад, кокпит в средата, три или четири колела за движение по пътя. Първите прототипи са плоски, но по-късните модели са извити нагоре в предната и задна част образувайки форма на V.
5. AVE Mizar
Идеята се ражда през 1971 година и е вдъхновена от ConvAirCar от 40-те години. Използван е Ford Pinto, като към него е прикрепен Cessna. Щурият хибрид е наречен AVE Mizar. Половината представляваща автомобил е съвсем нормален Ford Pinto, който е можело да се срещне на улицата. Двигателят е осигурявал нужната скорост за вдигането на чудовището във въздуха, а спирачките са били отговорни за намаляване на скоростта при кацане. За нещастие, точно преди влизане в производство, през 1973 година, се случва инцидент, при който дясното крило се откача във въздуха, прототипа се разбива и всичко приключва.
4. Super Sky Cycle
С напредването на технологиите летящите коли не успяват да се развият със същите темпове. Пример е Super Sky Cycle, който изглежда почти както и модела на Джес Диксън! През 40-те години той представлява шосеен жирокоптър с единична перка и завъртаща се опашка. Super Sky Cycle се появява през 2009 година и може да се кара от всеки, който има книжка за мотопед. Той може да се свива до компактни размери и да се побира в гараж. Жирокоптерът е произведен от Butterfly Aircraft LLC и се продава в разглобено състояние, като всеки трябва да си го сглоби съвсем сам. Цената е $40,000.
3. Terrafugia Transition
През 2009 година Terrafugia Transition прави своя първи успешен тестов полет. Оттогава, той претърпява серия от трансформации, ъпгрейди и ремоделирания, като втори успешен тест е извършен през 2012 година. При всички случаи Terrafugia Transition изглежда доста футуристично. Той има аеродинамична форма на самолет и сгъващи се крила при движение на земята. Този прототип може да достигне скорост от 110 км/ч на пътя и 185 км/ч във въздуха. Главен проблем, който компанията среща, е твърде голямото тегло поради всички екстри нужни за движение по пътя /въздушни възглавници, брони и др/. Освен това цената му е по-висока от едно Lamborghini.
2. PAL-V One
PAL-V One е Холандски дизайн, който се отличава с големи промени спрямо всичко виждано до момента. Той има само един двигател, който автоматично превключва между гумите и перките, в зависимост от това къде се намира превозното средство. PAL-V One може да лети само до 1200 метра височина, което означава, че не е нужен предварителен летателен план, което е голямо бреме за тези машини в днешни дни. Движението би се регулирало от GPS-насочвани невидими коридори наподобяващи традиционна магистрала.
1. AirMule
Това е по-скоро летяща линейка, отколкото кола, но идеята е същата. Разработена е от Израелската фирма Urban Aeronautics, а нейното главно предназначение е поддържаща и спасителна роля при мисии. AirMule може да достигне скоростите на нормален хеликоптер, но заема наполовина по-малко място във въздуха. Освен това той има достъп до трудни за кацане места. AirMule изглежда сходно с някои дизайни на летящи джипове от 70-те. Голямата разлика обаче е, че AirMule е безпилотен и се управлява дистанционно!
Моите обяви
Оферирани